Сутрин е.Някъде около 8.Час пик.На първата спирка на автобуса,от първата врата се качва клошар,разполага се спокойно на една от седалките за инвалиди.Миризмата му се разнася до последната врата.Качват се и други хора.В първия момент се позамайват от аромата ,но после свикват и се вглъбяват в мислите си.Шофьора пали цигара и тръгва.Кара спокойно,защото преди това е пропуснал да спре на една- две спирки и сега има достатъчно време.Постепенно рейса се пълни.На една от спирките грациозно се качва млада,доста издокарана и красива дама.Сбръчква нос ,но автобуса бързо тръгва и тя забравя за миризмата.Все пак трябва да се хване за нещо.Хората около нея  я оглеждат от глава до пети.Все пак такива момичета  не се движат често с градски транспорт.След щателния оглед жените си казват успокоени,че не е толкова хубава,а мъжете... е то е ясно какво  мислят.След малко всеки отново потъва в мислите си.На следващата спирка се качват група тийнейджъри.Говорят високо,смеят се,използват някоя и друга нецензурна дума.Започват коментар,относно миризмата в автобуса.Съответно пак се използват най различни епитети.Възрастна дама,прави остра забележка на учениците,те и отговарят,намесва се възрастен господин.Започват размишления на висок глас относно възпитанието на днешната младеж,моралните ценности от преди много години и т. н. и т. н.  Децата се забавляват и също забравят за вонята.След малко шумната групичка слиза на своята спирка.Постепенно страстите утихват.Наближава крайната дестинация. .Автобусът вече е полупразен.Накрая всички слизат.Шофьорът  става от мястото си,разкършва се и се приготвя за следващият курс. Клошарят си казва,че май трябва да слезе,но решава,че навън е още прекалено студено.Намества се по-удобно на седалката и заспива.